Кристин Димитрова: Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика. Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала. Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ? - От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг. Как представихте България на събитието? - Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния. За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ? - Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците. А за първи път ли идвате в Румъния? - Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме. Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия? - Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не. Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате? - Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев. Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите. Превеждали ли сте румънски автори? - Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“. Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още? - Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
|
![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
В съвременната образователна среда, където знанията вече не са достатъчни, социално-емоционалното обучение се превръща в ключов елемент за развитието на младите хора. Издателската група „Просвета“ в сътрудничество с фондацията „Лъчезар Цоцорк ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Александрина Крушарска създава магичен свят в градското фентъзи
Младата лекарка Александрина Крушарска ще направи своя първи литературен дебют в Ловеч, като ще представи трилогията си от фентъзи романи. Това събитие е особено, тъй като съчетава две страсти на авторката – медицината и писането. Срещата с автограф ще с ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Софийски разкази през погледа на Джорджа Спадони
Добрина Маркова
|
![]()
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Троян привлича вниманието към историческата памет и националната идентичност. Там ще бъде представена книгата „Гео Милев и службата му в 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов. Това издание е резултат от дългогодишни изследвания и систе ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бяла боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социал ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Златното мастило
Мечти за безсмъртие и 3D печат
Мечтата за сън и реалността се преплитат в един свят, където границите между тях се размиват. В разказа, който напомня на творбите на Хорхе Луис Борхес, авторът ни въвежда в интимните си размисли за сънищата, които понякога разкриват повече за нашата същност, ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
|
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалците на 19 септември, с вход свободен. Това е възможност за среща с българските автори и техните творби, които разказват за миналото, настоящет ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
Ангелина Липчева
|
08:00 ч. / 16.09.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1755 |
![]() |
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.
Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала.
Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг.
Как представихте България на събитието?
- Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния.
За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците.
А за първи път ли идвате в Румъния?
- Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците.
В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме.
Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия?
- Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не.
Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате?
- Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев.
Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите.
Превеждали ли сте румънски автори?
- Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“.
Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още?
- Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само ...
|
Избрано
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
|
Ако сте поропуснали
Наследството на Огъста Бейкър
В света на литературата и образованието, историята на Огъста Бракстън Бейкър (Augusta Baker) и нейното наследство е като ярка светлина, която осветява важността на разказването на истории като средство за съхраняване и предаване на културната идентичност. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |