Кристин Димитрова: Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика. Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала. Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ? - От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг. Как представихте България на събитието? - Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния. За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ? - Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците. А за първи път ли идвате в Румъния? - Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме. Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия? - Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не. Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате? - Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев. Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите. Превеждали ли сте румънски автори? - Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“. Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още? - Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
|
|
Подиум на писателя
Нови заглавия за ноември: Криминални мистерии, емоционални драми и фантастични пътувания
С настъпването на есента идва и желанието да се потопим в страниците на добра книга. Ноември 2025 предлага много нови заглавия от италиански и международни автори, които си заслужава да бъдат открити. Сред новостите, които не бива да пропускате, са криминалнит ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Напиши своята литературна история: Конкурс за нов български роман
Издателство „Колибри“ стартира конкурс за нов български роман, който предоставя уникална възможност на авторите. Наградата включва сключване на авторски договор, работа с опитен редактор, както и публикуване и разпространение на творбата. Освен тов ...
Ангелина Липчева
|
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Кийра Найтли представя дебютния си роман за любовта между сестри
Кийра Найтли, британска актриса, писателка и илюстраторка, представя своя дебютен роман "Vi voglio bene allo stesso modo" (в превод "Обичам те по същия начин"). Тази книга, издадена през 2025 година, е вдъхновена от личния й опит като майка на две дъщери. Найт ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Настъпи ли моментът за нов ред в света?
Професор Ивайло Груев ще представи своята нова книга „Конвулсии преди многополярност“ на 6 ноември в гранд хотел „София“, съобщават от издателство „Изток-Запад“.
Според издателите, книгата поставя важни въпроси относно съвр ...
Валери Генков
|
Експресивно
Преодолявайки дигиталната бариера: Интернет за всички 60+
Регионална библиотека „Партений Павлович” в Силистра стартира нова инициатива, насочена към възрастните хора. От утре започват безплатни обучения по програмата „Интернет за всички 60+”, която е реализирана в партньорство с Фондация "Гло ...
Валери Генков
|
На бюрото
Даниел Вълчев представя „Седем дни в Парория“ с Бойко Василев и проф. Георги Каприев
Валери Генков
|
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
|
Въпреки нарастващите заплахи за LGBTQ+ семействата, включително здравни политики, които ограничават достъпа на транс деца до медицинска помощ, и нападения срещу равенството в брака, интересът към литературата, която представя queer семейства, остава силен. Въпреки че представителството на LGBTQ+ общността в литературата се е подобрило през последните години, много читатели все още активно търсят и ...
|
Експресивно
I.S. Джоунс представя "Bloodmercy" като отражение на гротескността на момичешкия опит
Ангелина Липчева
|
|
08:00 ч. / 16.09.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1755 |
|
Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.
Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде веднага след участието си във фестивала.
Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг.
Как представихте България на събитието?
- Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния.
За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ?
- Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците.
А за първи път ли идвате в Румъния?
- Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците.
В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме.
Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия?
- Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не.
Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате?
- Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев.
Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите.
Превеждали ли сте румънски автори?
- Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“.
Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още?
- Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
|
Избрано
Ден на будителите и литературните награди „Александър Муратов“: Почит към творците на България
В навечерието на Деня на народните будители, Сдружение „Дружество на писателите“ в Плевен организира церемония за връчване на годишните литературни награди „Александър Муратов“. Събитието се проведе в залата на художествената галерия ...
|
Селиме Феим и Борислава Иванова с награди за принос в културата
|
Ако сте поропуснали
Елио Джаконе представя Хелоуин като празник за деца, далеч от ужаса
Хелоуин не вдъхновява само чуждестранни автори. Много италиански поети също са се вдъхновили от този празник, като са създали произведения, насочени и към детската аудитория. В Италия Хелоуин се възприема предимно като празник за малките, който им помага да ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |